Идеята за минаване по Пътеката (има се в предвид частта от международния маршрут Е3,който минава през България по цялото протежение на Стара планина от връх Ком до нос Емине) в интерес на истината ми хрумна изведнъж. Не ми е била мечта от хиляди години, просто един ден реших да се разровя в един планинарски форум и открих някои интересни работи за този маршрут. Реших да се пробвам, какво толкова ще стане. За тези от вас, които не знаят, става въпрос за изминаване на около 600км пеша през Балкана. За по-малко от месец прочетох абсолютно всеки един пътепис и всичко по разни форуми на тематика Ком- Емине- от това какви чорапи са си взимали хората, до това какви щеки са си носили. Обичам природата, не ме разбирайте погрешно, но причината да се наема с такова начинание беше единствено и само да докажа на себе си, че мога да го направя. Реших времето за извършване на тази лудост да бъде краят на юни месец. Разбира се това, според мен, беше и първата грешка,но затова по нататък. Забравих да спомена, че успях да заразя със своята идея и един другар, мой любим човек. Като цяло подготовката я нямаше никаква. Тоест ядение и пиение както се казва. Честно казано си мислех, че съм истински здравеняк и ще съумея да се справя и без да се напъвам да стигна до морето пеша. Да, ама не! Балкана се оказа, че е криел от мен гадорийките си.Живеейки в заблуда, месец преди заминаването ни, аз вече се бях сдобила с всичката необходима екипировка, включая и закупуване на GPS, мокри кърпи Бочко и така нататък. Бях разучила маршрут, местата, където има шанс да се объркаме и въобще бях енциклопедия. В главата ми имаше място единствено и само за този преход. На кратко идеята ми беше да го извървим за 16 дни. Разбира се по пътя се случиха доста интересни и готини случки, срещнахме се с много хора, имахме си куче водач, ходихме на пек и на дъжд и въобще интересни работи, които ще опиша в няколко части.
Няма коментари:
Публикуване на коментар